Кога сълзите вършат работа

Не са един и два случаите, в които детето рони сълзи, без да има особен повод. Всеки родител е бил свидетел на този горестен плач. 
Как да реагира на сълзите от мъка? Да залисва, успокоява или да остави хлапето да преживее ситуацията?

Как да му помогне да се справи със стреса и да контролира своите емоции, обяснява психоложката Юлия Варламова.

Сълзи на пречистване - защо са нужни

„Има два вида сълзи – такива, които са рефлекс и чистят слъзните канали. Отделят се от окото, когато белим лук, например.
Другите са израз на емоция, на преживявания. И човек не бива да подминава проблема и да живее с тази мъка. Уви, някои неща в живота могат да се преживеят само чрез сълзите и мъката. Важно е обаче ситуацията да се анализира и да се преживее “, обяснява Варламова.

Мъката както в трагедията и в драмата трябва да насочи цялата енергия навън и тя да се изплаче във вид на сълзи. 
Тези сълзи ни помагат да приемем това, което няма начин да бъде променено. Когато се изпълним с мъка и, когато достигнем в това емоционално състояние по време на плач, сме способни да се откажем от безсмислените опити да променим ситуацията, примиряваме се и я приемаме.

Как обаче да сме сигурни, че детето по време на плач е стигнало до това полезно изчистване от тъгата?

Ето един познат на всички родители пример:

Хлапето си харесва чужда играчка на площадката. Детето си тръгва и с него и играчката „изчезва“. Вашият син/дъщеря започва да плаче, защото знае, че играчката няма да се върне.
Някои деца лесно приемат ситуацията, но повечето реагират бурно, емоционално, тропат с крака, плачат, тръшкат се със  зачервено лице.

Детето буквално стои между опита да промени ситуацията и осъзнаването, че това няма да се случи. И изходът е един – емоционален изблик на плач. То не чува обясненията на родителите, единствената му цел е някак си да се сдобие с желаното камионче, което вече е изчезнало.
Достигнала ли е тъгата му необходимия емоционален градус, за да осъзнае и да се откаже?

Снимка: Guliver / iStock

То се успокоява бавно, престава да вика и спори, но продължава сърцераздирателно да плаче.
И цялата негова енергия, която е била насочена към външния свят, се насочва навътре, за да оплаква понесената загуба. При едни хлапета това може да продължи 5,а при други и 30 минути.

За възрастния човек е по-лесно да „примири“ в душата си две противоположни мисли – загуба, обида и приемане на ситуацията. Например – „Не успях да отида на театър, затова пък ще ида в любимото си кафене“.

Докато децата не умеят това, дори до по-късна възраст . Нужно им е да поплачат, за да приемат ситуацията.

В плача няма нищо лошо. Той е необходим и на възрастните, и на децата, без обаче да се стига до крайности.

Как да помогнем, когато детето плаче?

- Не смятайте, че сълзите са без причина, дори вие да не я виждате. На детето му е нужна топла и безопасна среда. Затова, дори да смятате, че плаче без повод, му я осигурете.

- В главата на детето може да се зароди фантазия или мисъл, която да доведе до бурна емоция. Затова не се отнасяйте с пренебрежение към неговите преживявания.

- Важно е то да знае, че да се плаче е нещо нормално и, че вие разбирате неговите сълзи, тъга и недоволство.

- Не се налага да говорите нещо и да го утешавате. Много хлапета се успокояват само от присъствието на родителя, от неговата загриженост, жестове, внимание или прегръдка.

- Това не значи, че трябва да позволявате всичко, което се иска със сълзи на очи. Може да забраните на детето да прави едно или друго нещо, но няма как да му наложите , да го заставите да изпитва някакви емоции. В определени ситуации трябва да кажете твърдо „не“ и да отстоите забраната. В противен случай то лесно ще се научи да манипулира родителите си.

Мона Василева